Централен офис - 0899 834 649 ; Открит офис - 0876870555    vrjobs@abv.bg

БЛОГ

КОМЕНТАРИ

СПОДЕЛЕНАТА (БЕЗ)ОТГОВОРНОСТ ЗА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ

  • 26.04.2024
  • 0
  • Пенка Петрова

Точно пък на мен, няма да ми се случи

И пак е краят на април – времето, когато почитаме паметта на загиналите при трудови злополуки или от професионална болест. Добре, че има световни дни, за да си спомним, че е важно да пазим живота и здравето си. И че трябва да спазваме правилата. Ежегодно на 28 април си спомняме, че нещо трагично е могло да бъде избегнато, че някой не е направил нещата така, както е редно и изразяваме своята морална и емоционална подкрепа към семействата. А после си продължаваме по същия начин – жалко за загиналите, но на мен няма да ми се случи, знам какво правя, така ми е по-лесно…

Статистиката е тревожна – спрямо 2022 г. смъртните случаи при трудови злополуки са се увеличили. Увеличава се и смъртността от професионални заболявания. И това са данни само за здравноосигурените лица, законно работещите. Защото, все още има и хора, които работят без трудов договор и не е доказуемо, че са пострадали на работното си място. Уж се прави всичко, за да се минимизират рисковете, отговорните органи упражняват контрол, осигуряват се лични предпазни средства и здравословна работна среда, допълва се списъка с психо-социални рискове и възможни професионални болести,  а нещо не е наред. Знаем добре, че когато формализмът вземе превес над здравия разум, когато е по-важно да сме документално, а не реално изрядни, имаме проблем. Знаем и това, че имаме още по-голям проблем – дисциплината. Колко ли работодатели избират най-малко струващите решения, вместо наистина ефективните!? Или предпочитат да платят глоба, вместо да изпълняват предписания – излиза по-евтино. Колко ли работници гледат на личните си предпазни средства, като на досадно неудобство, което може да бъде захвърлено в ъгъла, ако ръководството не вижда!? А после, когато стане страшното, или ще намерим кого да обвиним за евентуалната си инвалидност (неее, ние в никакъв случай не сме отговорни за съдбата си, друг е виновен), или ще страдат семействата на загиналите.

Кога ли ще разберем, че животът е ценност, която не може да бъде заменена с нищо – нито с пари, нито с време, нито с високи постове!? Всичко в света е поправимо, но докато човек е жив, после вече няма значение. Поне не за него. И кога ли ще се научим, че службата по трудова медицина не е излишна формалност, създадена за разход на фирмата, а един добър съветник!? Съветник, чиито предписания трябва да изпълняваме и да изискваме да ги спазват всички около нас. Ако някога успеем, може би ще има ден, в който ще празнуваме живота и здравето на работещите, а няма да отбелязваме такъв, в който почитаме памет на загинали.

Дали има място за оптимизъм, как мислите вие? А какво правите по въпроса?

0 Коментара


Напишете коментар